|
#0@0 Вълшебната гора.
|
|
#0@1 Гора, в която на хората е трудно да живеят, но пък е лесно на чудовищата да се крият.
|
|
#0@2 Някъде в нея се намираше и неподредената къща на Мариса.
|
|
|
Tsukasa
|
#0@3 "А?
|
|
#0@4 И ти отиде там след като захвърли всичките си карти?"
|
Marisa
|
#0@5 "Стана по погрешка! Взех я без да искам!"
|
|
|
Tsukasa
|
#0@6 "Целта на този бог е на пазара да се купува и продава.
|
|
#0@7 Така печели вярващи...
|
|
#0@8 А ти, без да искаш, си я лишила от това."
|
|
|
Tsukasa
|
#0@9 "Сега Чимата е разстроена и на легло..."
|
Marisa
|
#0@10 "А? Спи ли?"
|
|
|
Tsukasa
|
#0@11 "Да, и сънува кошмари за един крадец, който не умее да търгува."
|
Marisa
|
#0@12 "Чак пък крадец!
|
|
#0@13 А ти не служеше ли на висшия тенгу? Какво правиш тук?"
|
|
|
Tsukasa
|
#0@14 "Така се случи, че те пратихме при един разярен бог.
...става дума за Чимата. И Ийдзунамару съжалява за това.
|
|
#0@15 Просто се грижим за теб."
|
Marisa
|
#0@16 "Хм, тая работа смърди..."
|
|
|
Tsukasa
|
#0@17 "Напротив, не очаквахме Чимата да те нападне толкова безмилостно...
|
|
#0@18 При положение че си добър клиент, който обича игри на карти."
|
Marisa
|
#0@19 "Игри на карти, значи?"
|
|
|
Tsukasa
|
#0@20 "Е, успокоих се, че си невредима."
|
Marisa
|
#0@21 "А ти нали уж работиш за Ийдзунамару?
|
|
#0@22 Защо отиде да я издадеш на бога на пазара?"
|
Tsukasa
|
#0@23 "..."
|
|
|
Marisa
|
#0@24 "Ужасно си ми подозрителна, понеже не разбирам намеренията ти.
|
|
#0@25 Какво точно целиш?"
|
|
|
Tsukasa
|
#0@26 "Не мисля че ще ми повярваш...
|
|
#0@27 Но мотивацията ми е финансова изгода.
|
|
#0@28 За мен на първо място е благоденствието на господарката Ийдзунамару.
|
|
#0@29 Това включва и грижата за теб, Мариса."
|
|
|
Marisa
|
#0@30 "......
|
|
#0@31 Напротив, вярвам ти напълно.
|
|
#0@32 Благодаря за грижите!"
|
Tsukasa
|
#0@33 "Хехе, моля! Пак заповядай!"
|
|
|
|
#0@34 Мариса реши, че картите с умения не са опасни.
|
|
#0@35 Силата им беше ограничена, както и условията за ползването им.
Разпространението им не представляваше опасност за Генсокио.
|
|
|
|
#0@36 Всъщност, вече никой не можеше да ги контролира,
доколкото се купуваха и препродаваха свободно на пазара.
|
|
#0@37 Единственото, което можеше да направи, е да се присъедини към забавлението.
|
|
|
|
#0@38 <c$Край № 03 - Сладките приказки на кудагицуне$>
|
|
#0@39 <c$Поздравления!$>
<c$Мина играта без продължения!$>
|
|
|
|
#0@40
|