Th08/Епилозите на Мариса и Алис

From Touhou Patch Center
Jump to: navigation, search
This page is a translated version of a page Th08/Magic Team's Endings and the translation is 100% complete.

Other languages:Bulgarian 100% • ‎German 2% • ‎English 1% • ‎French 95% • ‎Japanese 100% • ‎Brazilian Portuguese 100% • ‎Thai 100% • ‎Vietnamese 100% • ‎Simplified Chinese 10%
Gnome-colors-gtk-edit.svg end01a.end.jdiff


Лош край № 10 (Мариса и Алис)

8<tl$$123456789>Къщата на Мариса.

10<tl$$123456789>Утрото все пак дойде без нищо да се уреди.

<c$> <c$>Алис изглеждаше много уморена и остана да преспи

<c$>у Мариса, което беше необичайно.

15<tl$Мариса:$123456789>"Нощта се оказа по-кратка, отколкото очаквах."

17<tl$Мариса:$123456789>"Но довечера ще ги ошамарим."

20<tl$$123456789>Мариса започна да крои планове как да победи лунните хора. <c$>А Алис до нея сладко си спеше.

23<tl$$123456789>Алис знаеше, че всичко някак си ще се нареди. <c$>Само трябваше добре да се наспи.

26<tl$$123456789>Лош край № 10 <c$>Опитай да стигнеш по-далеч в играта без продължения!

Gnome-colors-gtk-edit.svg end01b.end.jdiff


Нормален край № 6 (Мариса и Алис)

8<tl$$123456789>Храмът Хакурей през нощта.

10<tl$$123456789>След дълго отсъствие луната отново огряваше

<c$>Генсокио с вълшебството си. <c$>Две фигури, изложени на силата на луната, <c$>се промъкваха към храма, сякаш крояха нещо лошо.

<c$>Или поне така изглеждаше на лунна светлина.

15<tl$$123456789>И наистина, пълнолунието се завърна, но за сметка на това... <c$>така наречената лунната принцеса си остана някъде скрита.

20<tl$Мариса:$123456789>"Добре. Тук някъде трябва да е."

24<tl$Алис:$123456789>"Какво толкова искаше да ми покажеш?

26<tl$$123456789>До колкото те познавам ще е нещо от рода на <c$>яйца на очи от лунно зайче или шишчетата на Рейму."

30<tl$Мариса:$123456789>"Че какво им е интересното на тези неща?"

32<tl$Мариса:$123456789>"Едва наскоро го забелязах. <c$>Това пълнолуние не ти ли се струва някак странно?"

36<tl$Алис:$123456789>"Пълнолунието ли? <c$>Че то сега още не е пълнолуние."

40<tl$Мариса:$123456789>"Сигурна ли си? В момента сме в района на храма. <c$>Но ако пристъпиш напред ще излезем от него. Гледай луната сега!"

44<tl$Алис:$123456789>"Да не се спънеш само."

47<tl$Мариса:$123456789>"Заседна ми крака."

51<tl$Алис:$123456789>"А?"

53<tl$Мариса:$123456789>"А!?"

56<tl$Алис:$123456789>"Tи пък от какво се изненада?"

59<tl$Мариса:$123456789>"Изненадвам се всеки път, като го видя. <c$>Видя ли го и ти?"

63<tl$Алис:$123456789>"Размерът на пълнолунието ли се промени? <c$>Или цветът му?"

67<tl$Мариса:$123456789>"Всичко. Това си е съвсем различна месечина. <c$>Преди да ме попиташ, нямам представа какво става."

71<tl$Алис:$123456789>"Възможно ли е пълнолунието да изглежда различно <c$>извън района на храма? Дали не е от бариерата?"

75<tl$Мариса:$123456789>"Не ти ли казах, че и да ме питаш, нямам представа?"

78<tl$Алис:$123456789>"В такъв случай, нищо ли не се е оправило?"

81<tl$Мариса:$123456789>"О, не! Рейму се прибира.

83<tl$$123456789>Да се махаме, преди да е забелязала!"

86<tl$Алис:$123456789>"Добре."

89<tl$$123456789>Цветът и размерът на пълнолунието се променят в зависимост <c$>от атмосферните условия. Възможно беше да е просто от това.

92<tl$$123456789>Но тази промяна изглеждаше неестествена. Нещо пропускаха. <c$>Двете решиха, че пак трябва да отидат да разследват.

95<tl$$123456789>Нормален край № 6 <c$>Опитай отново със същите персонажи, без да ползваш продължение!

Gnome-colors-gtk-edit.svg end01c.end.jdiff


Добър край № 2 (Мариса и Алис)

8<tl$$123456789>Ейентей в дебрите на бамбуковата горичка.

10<tl$$123456789>Бързият растеж на бамбука непрекъснато

<c$>променяше облика на гората. <c$>Дори тези, които я познаваха добре, понякога се губеха.

<c$>Дълбоко в нея красивото имение беше огряно от лунна светлина.

14<tl$$123456789>И въпреки, че беше огромно и отдавна се издигаше <c$>на това място, малцина в Генсокио знаеха за него.

17<tl$$123456789>А който го откриеше, биваше хипнотизиран и мислеше, че е било мираж.

21<tl$Мариса:$123456789>"Би било забавно да претършуваме имението, а?"

24<tl$Алис:$123456789>"Повече няма да излизам с теб!"

27<tl$Мариса:$123456789>"Е, ти щом не искаш, няма нужда да идваш."

30<tl$Алис:$123456789>"Не ме оставяй! Ще се загубя в тази бамбукова горичка."

33<tl$Мариса:$123456789>"Еха, имам чувството, че все едно сме археолози."

36<tl$Алис:$123456789>"Искаш да кажеш иманяри. Без мен обаче."

39<tl$Мариса:$123456789>"Същата работа. <c$>Нямам търпение да видя какво ще излезе!"

44<tl$Рейсен:$123456789>"Я спрете!"

47<tl$Мариса:$123456789>"Някой излезе."

50<tl$Рейсен:$123456789>"Естествено. Нали живея тук?

52<tl$$123456789>А вие какво смятахте да правите, като се промъкнете вътре?"

55<tl$Мариса:$123456789>"Може би не ми личи, но аз имам и втори занаят.

57<tl$$123456789>Макар денонощно да работя като вещица, аз съм и археолог.

59<tl$$123456789>В момента съм второто. Ще ме пуснеш ли?"

62<tl$Рейсен:$123456789>"Съжалявам, и за археолози е затворено!

64<tl$$123456789>Чакай, кога по-точно си археолог, ако си вещица и денем и нощем?"

67<tl$Мариса:$123456789>"Под археолог имам предвид иманяр."

70<tl$Рейсен:$123456789>"Иманяр ли?"

72<tl$Рейсен:$123456789>"Тук да не е гробница? Я да се махате!"

75<tl$Мариса:$123456789>"Поправка, всъщност сме крадци."

78<tl$Рейсен:$123456789>"Млък!"

81<tl$Алис:$123456789>"Не така, Мариса! <c$>Трябваше да кажеш, че имаш уговорена среща."

85<tl$Мариса:$123456789>"Какво да правиш... Свикнала съм."

88<tl$Алис:$123456789>"Навсякъде те посрещат така, а?"

92<tl$Кагуя:$123456789>"О, гости!? Нямаше нужда да идвате чак дотук..."

95<tl$Рейсен:$123456789>"Те били крадци."

98<tl$Кагуя:$123456789>"И крадци да са!

100<c$$123456789>Инаба, ще предложиш ли чай от четири сезона на нашите гости?"

103<tl$Мариса:$123456789>"Няма нужда."

106<tl$Алис:$123456789>"Ние само приличаме на крадци."

109<tl$Рейсен:$123456789>"Искате да ги пусна вътре ли?"

112<tl$Кагуя:$123456789>"Много отдавна се крия тук.

114<tl$$123456789>Но досега не бях срещала земляни, които да могат да <c$>се противопоставят на силата на луната.

116<tl$$123456789>Ще ми се да ми разкажете повече за вашето Генсокио."

119<tl$Мариса:$123456789>"Хубаво си живеете тука..."

122<tl$Алис:$123456789>"Мариса, само за това ли мислиш?"

125<tl$Мариса:$123456789>"Те тук подмениха пълнолунието с фалшиво."

128<tl$Алис:$123456789>"Приятно местенце, като за скривалище на йокаи. <c$>Е, да седнем да си поговорим сладко, докато пием чай."

132<tl$Кагуя:$123456789>"Колко интересно!

134<tl$$123456789>Помня, че Земята беше място, където от всякъде дебнат йокаи.

136<tl$$123456789>Само че...

138<tl$$123456789>Хората не си позволяваха много-много <c$>и само се чудеха, кога нещо ще ги изяде."

140<tl$Кагуя:$123456789>"Беше такъв ограничен свят..."

143<tl$Мариса:$123456789>"То и сега не знам, кога нещо ще ме изяде."

146<tl$Алис:$123456789>"Не бих изяла такова нечистоплътно човешко създание като теб, <c$>ако ще и да умирам от глад."

149<tl$Кагуя:$123456789>"Взаимодействието между хора и йокаи е много забавно.

151<c$>Мисля, че можете да ме научите на много интересни неща.\"

154<tl$Рейсен:$123456789>"Но не забравяйте, че са крадци."

157<tl$Мариса:$123456789>"Аз пък съм археолог!"

160<tl$$123456789>Повредената доскоро луна се оказа фалшификат.

<c$>Когато над Генсокио отново грейна истинското пълнолуние,

<c$>тамошните обитатели започнаха да възвръщат силите си.

164<tl$$123456789>Кагуя и нейният антураж, които се криеха от луняните,

<c$>се оказаха в безопасност зад бариерата на Генсокио. <c$>И като разбраха, че лунните пратеници няма как да ги достигнат,

<c$>върнаха оригиналното пълнолуние на мястото му.

168<tl$$123456789>По този край не възприемаха хората от космоса като чужденци. <c$>И скоро Кагуя и приятелите ѝ щяха да опознаят Генсокио.

171<tl$$123456789>Добър край № 2 <c$>Благодарности! (Екстра нивото е отключено за Мариса и Алис.)