|
8 <tl$$123456789>Ейентей в дебрите на бамбуковата горичка.
|
|
10 <tl$$123456789>Бързият растеж на бамбука непрекъснато
<c$>променяше облика на гората.
<c$>Дори тези, които я познаваха добре, понякога се губеха.
<c$>Дълбоко в нея красивото имение беше огряно от лунна светлина.
|
|
14 <tl$$123456789>И въпреки, че беше огромно и отдавна се издигаше
<c$>на това място, малцина в Генсокио знаеха за него.
|
|
17 <tl$$123456789>А който го откриеше, биваше хипнотизиран и мислеше,
че е било мираж.
|
|
21 <tl$Мариса:$123456789>"Би било забавно да претършуваме имението, а?"
|
|
24 <tl$Алис:$123456789>"Повече няма да излизам с теб!"
|
|
27 <tl$Мариса:$123456789>"Е, ти щом не искаш, няма нужда да идваш."
|
|
30 <tl$Алис:$123456789>"Не ме оставяй! Ще се загубя в тази бамбукова горичка."
|
|
33 <tl$Мариса:$123456789>"Еха, имам чувството, че все едно сме археолози."
|
|
36 <tl$Алис:$123456789>"Искаш да кажеш иманяри. Без мен обаче."
|
|
39 <tl$Мариса:$123456789>"Същата работа.
<c$>Нямам търпение да видя какво ще излезе!"
|
|
44 <tl$Рейсен:$123456789>"Я спрете!"
|
|
47 <tl$Мариса:$123456789>"Някой излезе."
|
|
50 <tl$Рейсен:$123456789>"Естествено. Нали живея тук?
|
|
52 <tl$$123456789>А вие какво смятахте да правите, като се промъкнете вътре?"
|
|
55 <tl$Мариса:$123456789>"Може би не ми личи, но аз имам и втори занаят.
|
|
57 <tl$$123456789>Макар денонощно да работя като вещица, аз съм и археолог.
|
|
59 <tl$$123456789>В момента съм второто. Ще ме пуснеш ли?"
|
|
62 <tl$Рейсен:$123456789>"Съжалявам, и за археолози е затворено!
|
|
64 <tl$$123456789>Чакай, кога по-точно си археолог, ако си вещица и денем и нощем?"
|
|
67 <tl$Мариса:$123456789>"Под археолог имам предвид иманяр."
|
|
70 <tl$Рейсен:$123456789>"Иманяр ли?"
|
|
72 <tl$Рейсен:$123456789>"Тук да не е гробница? Я да се махате!"
|
|
75 <tl$Мариса:$123456789>"Поправка, всъщност сме крадци."
|
|
78 <tl$Рейсен:$123456789>"Млък!"
|
|
81 <tl$Алис:$123456789>"Не така, Мариса!
<c$>Трябваше да кажеш, че имаш уговорена среща."
|
|
85 <tl$Мариса:$123456789>"Какво да правиш... Свикнала съм."
|
|
88 <tl$Алис:$123456789>"Навсякъде те посрещат така, а?"
|
|
92 <tl$Кагуя:$123456789>"О, гости!? Нямаше нужда да идвате чак дотук..."
|
|
95 <tl$Рейсен:$123456789>"Те били крадци."
|
|
98 <tl$Кагуя:$123456789>"И крадци да са!
|
|
100 <c$$123456789>Инаба, ще предложиш ли чай от четири сезона на нашите гости?"
|
|
103 <tl$Мариса:$123456789>"Няма нужда."
|
|
106 <tl$Алис:$123456789>"Ние само приличаме на крадци."
|
|
109 <tl$Рейсен:$123456789>"Искате да ги пусна вътре ли?"
|
|
112 <tl$Кагуя:$123456789>"Много отдавна се крия тук.
|
|
114 <tl$$123456789>Но досега не бях срещала земляни, които да могат да
<c$>се противопоставят на силата на луната.
|
|
116 <tl$$123456789>Ще ми се да ми разкажете повече за вашето Генсокио."
|
|
119 <tl$Мариса:$123456789>"Хубаво си живеете тука..."
|
|
122 <tl$Алис:$123456789>"Мариса, само за това ли мислиш?"
|
|
125 <tl$Мариса:$123456789>"Те тук подмениха пълнолунието с фалшиво."
|
|
128 <tl$Алис:$123456789>"Приятно местенце, като за скривалище на йокаи.
<c$>Е, да седнем да си поговорим сладко, докато пием чай."
|
|
132 <tl$Кагуя:$123456789>"Колко интересно!
|
|
134 <tl$$123456789>Помня, че Земята беше място, където от всякъде дебнат йокаи.
|
|
136 <tl$$123456789>Само че...
|
|
138 <tl$$123456789>Хората не си позволяваха много-много
<c$>и само се чудеха, кога нещо ще ги изяде."
|
|
140 <tl$Кагуя:$123456789>"Беше такъв ограничен свят..."
|
|
143 <tl$Мариса:$123456789>"То и сега не знам, кога нещо ще ме изяде."
|
|
146 <tl$Алис:$123456789>"Не бих изяла такова нечистоплътно човешко създание като теб,
<c$>ако ще и да умирам от глад."
|
|
149 <tl$Кагуя:$123456789>"Взаимодействието между хора и йокаи е много забавно.
|
|
151 <c$>Мисля, че можете да ме научите на много интересни неща.\"
|
|
154 <tl$Рейсен:$123456789>"Но не забравяйте, че са крадци."
|
|
157 <tl$Мариса:$123456789>"Аз пък съм археолог!"
|
|
160 <tl$$123456789>Повредената доскоро луна се оказа фалшификат.
<c$>Когато над Генсокио отново грейна истинското пълнолуние,
<c$>тамошните обитатели започнаха да възвръщат силите си.
|
|
164 <tl$$123456789>Кагуя и нейният антураж, които се криеха от луняните,
<c$>се оказаха в безопасност зад бариерата на Генсокио.
<c$>И като разбраха, че лунните пратеници няма как да ги достигнат,
<c$>върнаха оригиналното пълнолуние на мястото му.
|
|
168 <tl$$123456789>По този край не възприемаха хората от космоса като чужденци.
<c$>И скоро Кагуя и приятелите ѝ щяха да опознаят Генсокио.
|
|
171 <tl$$123456789>Добър край № 2
<c$>Благодарности! (Екстра нивото е отключено за Мариса и Алис.)
|