Th08/Епилозите на Мариса и Алис

Лош край № 10 (Мариса и Алис)

end01a.end.jdiff

	8<tl$$123456789>Къщата на Мариса.
	10<tl$$123456789>Утрото все пак дойде без нищо да се уреди. <c$> <c$>Алис изглеждаше много уморена и остана да преспи <c$>у Мариса, което беше необичайно.
	15<tl$Мариса:$123456789>"Нощта се оказа по-кратка, отколкото очаквах."
	17<tl$Мариса:$123456789>"Но довечера ще ги ошамарим."
	20<tl$$123456789>Мариса започна да крои планове как да победи лунните хора. <c$>А Алис до нея сладко си спеше.
	23<tl$$123456789>Алис знаеше, че всичко някак си ще се нареди. <c$>Само трябваше добре да се наспи.
	26<tl$$123456789>Лош край № 10 <c$>Опитай да стигнеш по-далеч в играта без продължения!

Нормален край № 6 (Мариса и Алис)

end01b.end.jdiff

	8<tl$$123456789>Храмът Хакурей през нощта.
	10<tl$$123456789>След дълго отсъствие луната отново огряваше <c$>Генсокио с вълшебството си. <c$>Две фигури, изложени на силата на луната, <c$>се промъкваха към храма, сякаш крояха нещо лошо. <c$>Или поне така изглеждаше на лунна светлина.
	15<tl$$123456789>И наистина, пълнолунието се завърна, но за сметка на това... <c$>така наречената лунната принцеса си остана някъде скрита.
	20<tl$Мариса:$123456789>"Добре. Тук някъде трябва да е."
	24<tl$Алис:$123456789>"Какво толкова искаше да ми покажеш?
	26<tl$$123456789>До колкото те познавам ще е нещо от рода на <c$>яйца на очи от лунно зайче или шишчетата на Рейму."
	30<tl$Мариса:$123456789>"Че какво им е интересното на тези неща?"
	32<tl$Мариса:$123456789>"Едва наскоро го забелязах. <c$>Това пълнолуние не ти ли се струва някак странно?"
	36<tl$Алис:$123456789>"Пълнолунието ли? <c$>Че то сега още не е пълнолуние."
	40<tl$Мариса:$123456789>"Сигурна ли си? В момента сме в района на храма. <c$>Но ако пристъпиш напред ще излезем от него. Гледай луната сега!"
	44<tl$Алис:$123456789>"Да не се спънеш само."
	47<tl$Мариса:$123456789>"Заседна ми крака."
	51<tl$Алис:$123456789>"А?"
	53<tl$Мариса:$123456789>"А!?"
	56<tl$Алис:$123456789>"Tи пък от какво се изненада?"
	59<tl$Мариса:$123456789>"Изненадвам се всеки път, като го видя. <c$>Видя ли го и ти?"
	63<tl$Алис:$123456789>"Размерът на пълнолунието ли се промени? <c$>Или цветът му?"
	67<tl$Мариса:$123456789>"Всичко. Това си е съвсем различна месечина. <c$>Преди да ме попиташ, нямам представа какво става."
	71<tl$Алис:$123456789>"Възможно ли е пълнолунието да изглежда различно <c$>извън района на храма? Дали не е от бариерата?"
	75<tl$Мариса:$123456789>"Не ти ли казах, че и да ме питаш, нямам представа?"
	78<tl$Алис:$123456789>"В такъв случай, нищо ли не се е оправило?"
	81<tl$Мариса:$123456789>"О, не! Рейму се прибира.
	83<tl$$123456789>Да се махаме, преди да е забелязала!"
	86<tl$Алис:$123456789>"Добре."
	89<tl$$123456789>Цветът и размерът на пълнолунието се променят в зависимост <c$>от атмосферните условия. Възможно беше да е просто от това.
	92<tl$$123456789>Но тази промяна изглеждаше неестествена. Нещо пропускаха. <c$>Двете решиха, че пак трябва да отидат да разследват.
	95<tl$$123456789>Нормален край № 6 <c$>Опитай отново със същите персонажи, без да ползваш продължение!

Добър край № 2 (Мариса и Алис)

end01c.end.jdiff

	8<tl$$123456789>Ейентей в дебрите на бамбуковата горичка.
	10<tl$$123456789>Бързият растеж на бамбука непрекъснато <c$>променяше облика на гората. <c$>Дори тези, които я познаваха добре, понякога се губеха. <c$>Дълбоко в нея красивото имение беше огряно от лунна светлина.
	14<tl$$123456789>И въпреки, че беше огромно и отдавна се издигаше <c$>на това място, малцина в Генсокио знаеха за него.
	17<tl$$123456789>А който го откриеше, биваше хипнотизиран и мислеше, че е било мираж.
	21<tl$Мариса:$123456789>"Би било забавно да претършуваме имението, а?"
	24<tl$Алис:$123456789>"Повече няма да излизам с теб!"
	27<tl$Мариса:$123456789>"Е, ти щом не искаш, няма нужда да идваш."
	30<tl$Алис:$123456789>"Не ме оставяй! Ще се загубя в тази бамбукова горичка."
	33<tl$Мариса:$123456789>"Еха, имам чувството, че все едно сме археолози."
	36<tl$Алис:$123456789>"Искаш да кажеш иманяри. Без мен обаче."
	39<tl$Мариса:$123456789>"Същата работа. <c$>Нямам търпение да видя какво ще излезе!"
	44<tl$Рейсен:$123456789>"Я спрете!"
	47<tl$Мариса:$123456789>"Някой излезе."
	50<tl$Рейсен:$123456789>"Естествено. Нали живея тук?
	52<tl$$123456789>А вие какво смятахте да правите, като се промъкнете вътре?"
	55<tl$Мариса:$123456789>"Може би не ми личи, но аз имам и втори занаят.
	57<tl$$123456789>Макар денонощно да работя като вещица, аз съм и археолог.
	59<tl$$123456789>В момента съм второто. Ще ме пуснеш ли?"
	62<tl$Рейсен:$123456789>"Съжалявам, и за археолози е затворено!
	64<tl$$123456789>Чакай, кога по-точно си археолог, ако си вещица и денем и нощем?"
	67<tl$Мариса:$123456789>"Под археолог имам предвид иманяр."
	70<tl$Рейсен:$123456789>"Иманяр ли?"
	72<tl$Рейсен:$123456789>"Тук да не е гробница? Я да се махате!"
	75<tl$Мариса:$123456789>"Поправка, всъщност сме крадци."
	78<tl$Рейсен:$123456789>"Млък!"
	81<tl$Алис:$123456789>"Не така, Мариса! <c$>Трябваше да кажеш, че имаш уговорена среща."
	85<tl$Мариса:$123456789>"Какво да правиш... Свикнала съм."
	88<tl$Алис:$123456789>"Навсякъде те посрещат така, а?"
	92<tl$Кагуя:$123456789>"О, гости!? Нямаше нужда да идвате чак дотук..."
	95<tl$Рейсен:$123456789>"Те били крадци."
	98<tl$Кагуя:$123456789>"И крадци да са!
	100<c$$123456789>Инаба, ще предложиш ли чай от четири сезона на нашите гости?"
	103<tl$Мариса:$123456789>"Няма нужда."
	106<tl$Алис:$123456789>"Ние само приличаме на крадци."
	109<tl$Рейсен:$123456789>"Искате да ги пусна вътре ли?"
	112<tl$Кагуя:$123456789>"Много отдавна се крия тук.
	114<tl$$123456789>Но досега не бях срещала земляни, които да могат да <c$>се противопоставят на силата на луната.
	116<tl$$123456789>Ще ми се да ми разкажете повече за вашето Генсокио."
	119<tl$Мариса:$123456789>"Хубаво си живеете тука..."
	122<tl$Алис:$123456789>"Мариса, само за това ли мислиш?"
	125<tl$Мариса:$123456789>"Те тук подмениха пълнолунието с фалшиво."
	128<tl$Алис:$123456789>"Приятно местенце, като за скривалище на йокаи. <c$>Е, да седнем да си поговорим сладко, докато пием чай."
	132<tl$Кагуя:$123456789>"Колко интересно!
	134<tl$$123456789>Помня, че Земята беше място, където от всякъде дебнат йокаи.
	136<tl$$123456789>Само че...
	138<tl$$123456789>Хората не си позволяваха много-много <c$>и само се чудеха, кога нещо ще ги изяде."
	140<tl$Кагуя:$123456789>"Беше такъв ограничен свят..."
	143<tl$Мариса:$123456789>"То и сега не знам, кога нещо ще ме изяде."
	146<tl$Алис:$123456789>"Не бих изяла такова нечистоплътно човешко създание като теб, <c$>ако ще и да умирам от глад."
	149<tl$Кагуя:$123456789>"Взаимодействието между хора и йокаи е много забавно.
	151<c$>Мисля, че можете да ме научите на много интересни неща.\"
	154<tl$Рейсен:$123456789>"Но не забравяйте, че са крадци."
	157<tl$Мариса:$123456789>"Аз пък съм археолог!"
	160<tl$$123456789>Повредената доскоро луна се оказа фалшификат. <c$>Когато над Генсокио отново грейна истинското пълнолуние, <c$>тамошните обитатели започнаха да възвръщат силите си.
	164<tl$$123456789>Кагуя и нейният антураж, които се криеха от луняните, <c$>се оказаха в безопасност зад бариерата на Генсокио. <c$>И като разбраха, че лунните пратеници няма как да ги достигнат, <c$>върнаха оригиналното пълнолуние на мястото му.
	168<tl$$123456789>По този край не възприемаха хората от космоса като чужденци. <c$>И скоро Кагуя и приятелите ѝ щяха да опознаят Генсокио.
	171<tl$$123456789>Добър край № 2 <c$>Благодарности! (Екстра нивото е отключено за Мариса и Алис.)