Th08/Епилозите на Сакуя и Ремилия

Лош край № 11 (Сакуя и Ремилия)

end02a.end.jdiff

	8<tl$$123456789>Имението на Аления Дявол.
	10<tl$$123456789>Утрото все пак дойде без нищо да се уреди. <c$> <c$>Ремилия беше малко раздразнена, <c$>но след като Сакуя я сложи да спи, тя се укроти.
	15<tl$Сакуя:>"Ама че работа! <l$>Довечера определено ще трябва да хванем злосторниците."
	18<tl$Сакуя:>"Само искам и аз да мога малко да си почина."
	21<tl$$123456789>Камериерките нямаха почивни дни. <c$>Ден и нощ трябваше да са на разположение.
	24<tl$$123456789>И никой не знаеше, как главната камериерка <c$>успяваше да си почине...
	27<tl$$123456789>Лош край № 11 <c$>Опитай да стигнеш по-далеч в играта без продължения!

Нормален край № 7 (Сакуя и Ремилия)

end02b.end.jdiff

	8<tl$$123456789>Имението на Аления Дявол през нощта.
	10<tl$$123456789>След дълго отсъствие луната отново огряваше <c$>Генсокио с вълшебството си. <c$>На ярката лунна светлина сградата изглеждаше още по-червена, <c$>отколкото на безцветната светлина на слънцето през деня.
	14<tl$$123456789>И наистина, пълнолунието се завърна, но за сметка на това... <c$>така наречената лунната принцеса си остана някъде скрита.
	19<tl$Сакуя:$123456789>"Желаете ли чаша пресен чай, млада господарке?"
	22<tl$Ремилия:$123456789>"Червен чай на червена лунна светлина. <c$>Колко е хубаво в Генсокио!"
	25<tl$Сакуя:$123456789>"Така е. Само че червената луна..."
	27<tl$Сакуя:$123456789>"Не е ли твърде червена?"
	30<tl$Ремилия:$123456789>"Да, не е ли чудесна? Как мислиш, защо ли е такава?"
	33<tl$Сакуя:$123456789>"Ами, лунната светлина е само отражение. <c$>Може би червеното е отражение на светлината в сърцата ни."
	37<tl$Ремилия:$123456789>"Какво ненаучно обосновано обяснение!"
	40<tl$Сакуя:$123456789>"Генсокио е ненаучно. Тук нещата са така!"
	43<tl$Ремилия:$123456789>"Да ти кажа ли защо е червена?"
	46<tl$Ремилия:$123456789>"Защото луната абсорбира всички останали цветове освен червения.
	48<tl$$123456789>Само излишното червено бива изхвърлено и огрява Генсокио.
	50<tl$$123456789>От нея и кръвта на хората става по-червена."
	53<tl$Сакуя:$123456789>"Доста научно обяснение."
	56<tl$Ремилия:$123456789>"Но защо точно тази нощ излъчването е такова... <c$>Досещаш ли се, Сакуя?"
	60<tl$Сакуя:$123456789>"Наистина...
	62<tl$$123456789>Тази логика не води до никакъв отговор."
	65<tl$Ремилия:$123456789>"Напрегни сребристите си мозъчни клетчици, Сакуя!"
	68<tl$Сакуя:$123456789>"Ами, цветът ѝ червен, нали така? <c$>Такъв е и цветът на очите на кръвожадните лунни зайци. <c$>Може би в момента там горе се води битка."
	73<tl$Ремилия:$123456789>"В Генсокио сме.
	75<tl$$123456789>Може и така да е. <c$>Все пак онова лунно зайче сякаш бягаше от нещо.
	78<c$>От днес нататък ще трябва да се крие и от нас."
	81<tl$$123456789>Луната на Генсокио продължаваше да грее в червено. <c$>Изглеждаше неестествена. <c$>Но и Сакуя и Ремилия вече знаеха това.
	85<tl$$123456789>Да, и това пълнолуние беше фалшиво. <c$>И без да изрекат и дума, решиха отново да излязат да разследват.
	88<tl$$123456789>Нормален край № 7 <c$>Опитай отново със същите персонажи, без да ползваш продължение.

Добър Край № 3 (Сакуя и Ремилия)

end02c.end.jdiff

	8<tl$$123456789>Имението на Аления Дявол през нощта.
	10<tl$$123456789>Истинската луна се завърна над Генсокио.
	12<tl$$123456789>Фалшивата луна преди светеше като хартиена играчка.
	14<tl$$123456789>А истинското пълнолуние бе отражение на лудостта.
	16<tl$$123456789>По принцип лудостта е невидима за човешкото око. <c$>Но при поляризацията ѝ от луната се получават всякакви <c$>видове вълни, някои от които са във видимия спектър.
	20<tl$$123456789>Ето защо например призраците могат да видят само нощно време.
	22<tl$$123456789>Изложен нейното въздействие, <c$>един по-чувствителен човек може и да полудее. <c$>Но някои в Генсокио са способни да настройват <c$>и контролират тази сила директно у хората.
	26<tl$$123456789>Щурата лунна светлина обливаше с лъчите си Генсокио. <c$>Белите езерни вълни и зелените горски листа изглеждаха черни, <c$>докато аленото имение грееше още по-червено от преди.
	32<tl$Сакуя:$123456789>"Да ги вземат от луната?
	34<tl$$123456789>Защо им е да се връщат там? <c$>Нали са прогонени?"
	37<tl$Сакуя:$123456789>"А и след като от векове не са се прибирали, <c$>не се знае дали лунният живот им е още по вкуса...
	40<tl$$123456789>Или им е по-добре да си живеят в Генсокио."
	42<tl$Сакуя:$123456789>"Но ние земните хора и йокаите не трябва да мислим за това.
	44<tl$$123456789>За нас е невъзможно да стигнем дотам.?"
	46<tl$???:$123456789>"Колко сладко."
	50<tl$Ремилия:$123456789>"Вкусен е този васабон."
	52<tl$Сакуя:$123456789>"Услади Ви се, значи."
	55<tl$Ремилия:$123456789>"Всъщност, хората вече са ходили на луната. По-скоро ние <tl$$123456789>дяволите, които не си даваме много зор, сме изостанали."
	59<tl$Сакуя:$123456789>"Е, аз не съм дявол... Та, какво било?"
	63<tl$Ремилия:$123456789>"Чувала съм, че сте ходили преди много време. <tl$$123456789>Имам предвид хората от външния свят."
	66<tl$Сакуя:$123456789>"Кой Ви говори тези врели-некипели?
	68<tl$$123456789>Всъщност, май се досещам, без да питам..."
	71<tl$Ремилия:$123456789>"Е..."
	73<tl$Ремилия:$123456789>"Така да бъде!
	75<tl$$123456789>Ще трябва и ние да отидем дотам."
	78<tl$Сакуя:$123456789>"А? Ще ходим до луната? За какво?"
	81<tl$Ремилия:$123456789>"На лов за зайци."
	84<tl$Сакуя:$123456789>"Ако се безпокоите, че сме изостанали, това е още по-голям анахронизъм."
	87<tl$Ремилия:$123456789>"Сакуя, стягай багажа!
	89<tl$$123456789>Паче, ти докъде стигна?"
	93<tl$Паче:$123456789>"..... Изглежда не е толкова лесно.
	95<tl$$123456789>За тази техника имаме нужда от доста материали."
	98<tl$Сакуя:$123456789>"Ама вие сериозно ли!?"
	101<tl$Ремилия:$123456789>"За нула време ще се справите, нали?
	103<tl$$123456789>Какво отлично домакинство имаме!"
	106<tl$Сакуя:$123456789>"Нали затова съм Ви камериерка!"
	109<tl$Ремилия:$123456789>"Е, какво ни трябва?"
	112<tl$Паче:$123456789>"Да видим, като за начало...
	114<tl$$123456789>лек и издръжлив ракетен двигател."
	117<tl$Сакуя:$123456789>"Какви са тези заплетени термини?"
	120<tl$Паче:$123456789>"Става дума за нещо, което трансформира енергия <c$>и я освобождава в една посока."
	123<tl$Ремилия:$123456789>"Досещам се за едно такова нещо."
	126<tl$Сакуя:$123456789>"Така ли?"
	129<tl$Ремилия:$123456789>"Да видим какво ще каже Мариса по въпроса."
	132<tl$Паче:$123456789>"Друго, друго... течно гориво."
	135<tl$Ремилия:$123456789>"Кръв, а?"
	138<tl$Сакуя:$123456789>"Кръв ли?"
	141<tl$Паче:$123456789>"Кръв."
	143<tl$Паче:$123456789>"Друго, друго..."
	145<tl$Сакуя:$123456789>"Ама колко неща още ще ни трябват?"
	148<tl$Паче:$123456789>"Около хиляда, ако може да се вярва на тази книга."
	151<tl$Ремилия:$123456789>"Магията във външния свят е доста напреднала. Още какво?"
	154<tl$Паче:$123456789>"Друго, друго... Армстронг."
	157<tl$Ремилия:$123456789>"Сакуя, разчитам на теб да го осигуриш."
	160<tl$Сакуя:$123456789>"Аз лично най-малко разбирам за какво става дума. Силна ръка...?"
	163<tl$Ремилия:$123456789>"Така, ще може ли да тръгнем до довечера?"
	166<tl$$123456789>Луната ги беше подлудила.
	168<tl$$123456789>Дяволите не бяха убедени, <c$>че хора са ходили на луната.
	171<tl$$123456789>Нямаше начин да са ходили. <c$>Лунният град излъчваше лудост, недоловима за човешките очи. <c$>И истинското пълнолуние си оставаше невидимо за хората. <c$>(Невидимото пълнолуние.)
	176<tl$$123456789>Сякаш върху лика на луната можеше да се различи заек с червени очи. <c$>Сакуя си помисли, че ѝ се привижда от прекомерно взиране в нея.
	179<tl$$123456789>Добър край № 3 <c$>Благодарности! (Екстра нивото е отключено за Сакуя и Ремилия.)